Смесена кръв, ясни цели. Това е Джими.

Роден в София, израснал в Спарта. Майка му е българка, а баща му грък. Интересува се от историята и на двете държави, уважава празниците и на двата народа, говори и двата езика. На въпроса дали се чувства повече българин или повече грък отговаря “според ситуацията”.

Кръвта му може да е смесена, но двупосочно наследява спортен ген. Майка му е съзтезател по конен спорт, а баща му треньор на националния отбор по лека атлетика в Гърция. На 5 години започва дa кара ски и се състезава в ски дисциплини. Детското му любопитство го тласка да се пробва в различни спортове - бокс, футбол, лека атлетика и други. От малък не го свърта на едно място и е нетърпелив да опита всичко. На 14 се запалва по мотори, на 15 има първия си мотор - Honda CR125, а парите за него изкарва, работейки нелегално като сервитьор. Спомня си, че се е вдъхновявал много от филмите и първата му мечта е била да стане пилот на изтребител.

Днес, Джими намира място в живота си за нещата, които му доставят истинско удоволствие. Ските са двигател на пътешествия в търсене на готини места за каране - Грузия, Италия, Швейцария и други. Моторите също са се задържали трайно, като в момента се наслаждава на своята Honda Varadero. Скорошна страст му е тичането. Тренира планинско бягане и се готви за полу маратони (пробег от 22 км). Предпочита да бяга в планина, а не по писта. Не гони класиране, а себе си.

Това, което като дете определя като екшън, сега нарича адреналин и не може без него.

“За родителите ми беше приоритет училището и аз не съжалявам за образованието си, но винаги съм искал да има екшън. Учих за инженер само, защото бях много запален по мотори и коли. Тунинговахме ги и си правехме гонки.”

Следва висше образование в Атина и докато се чуди с какво да се захване, идва ред на задължителната за Гърция казарма. Редовната войска не му изглежда достатъчно интересна и кандидатства за специалните части в поделението за парашутисти, където след полагане на изпити е приет. Не остава разочарован от армията и след задължителната служба решава да остане. Тогава кризата удря Гърция, заплатите намаляват и се налага да напусне.

“Ако имаше възможности и бъдеще, щях да остана в армията, чувствах се на място.”

Цени много подготовката в армията, мисиите и уроците. Напускането го довежда в България, където открива „своите крила”. Чичо му д-р Кемилев го запознава с Петър Минчев, по прякор Гущера, който за пръв път го сблъсква с парапланеризма. Първата реакция на Джими по въпроса за летенето с парапланер е:

“Това не е ли много скучно?”

На което Гущера отговаря с:

“Брат, много грешиш.”

Още след първото “возене”, целта става ясна. Преживяването надхвърля очакванията му и Джими открива не само хоби, а мечтана професия. Започва да се учи да лети соло с помощта на учителя си Иво Геров, след което се потапя в тандемните приключения с Петър Минчев Гущера. Всичко, което е научил, дължи на тях.

“Ако имах възможност да работя само една работа в живота си, щях да работя само като тандемен пилот по парапланеризъм”.

Това, което го зарежда, е енергията на хората. Разпалено разказва за полетите си с различни хора, за тръпката и за споделеното преживяване. Емоцията при първото летене е нещо много специално. До днес помни своите първи крачки в парапланеризма и се вълнува, когато хората летят за пръв път с него.

“Толкова са щастливи, че дори да са уплашени, са изживели нещо над своите възможности. Направили са една стъпка повече. Енергията, която взимаш, e нещо велико.”

Има любими места за летене в България, но с клиенти най-често лети от Витоша и Сопот. С Гущера обичат и високопланинското летене, практикуват го и соло и тандемно. Най-вече от Рила. Тези полети включват и преход до старта, което изисква по-голяма доза ентусиазъм и повече време, но пък удоволствието е нечовешко. Джими отскача с крилото си и до Гърция, където лети край Платамонас и Каламата.

Стреми се да предизвиква себе си и да разширява възможностите си в парапланеризма, в парашутизма, а отскоро и в пилотирането на самолети. Тревожи се само, че времето не му стига. Нещата, които иска да усъвършенства, стават все повече, а свободното време - все по-малко.

Джими ни напомня, че детските мечти залепват. И остават. Само трябва да ги чуем, да си ги спомним. Любовта към небето е все така силна и няма търпение да сбъдне мечтата си за пилотиране на самолет. Оживено разказва как ще лети един ден над Аляска.

Джими намира щастие в онези неща, които са вълнували детското му въображение, и се бори да бъдат част от живота му. Понася задръстванията, работата в офис и градския шум, защото знае къде да намери своя покой. Неговата философия в живота е:

"It's all about timing."