В търсене на късокракия гущер

На въпроса по каква линия е стигнал до летенето, Петър Минчев Гущера отговаря:

“По права линия майка ми е шампионка по парашутизъм, баща ми е парашутист изпитател, а по крива линия, аз изпитвах безумен ужас от височина."

Като дете отказва да доближи самолет дори в хангара, от страх да не му кроят подъл план и да излетят с него. Пътят му към високото е “зигзагообразен”, както той го описва, и започва с търсенето на късокрак гущер. Като малък се запалва по биологията, писателят Джералд Даръл, идеята за животински генофонд и изучаването на видовете. Детската му стая е пълна с терариуми, а колекцията му включва жаби, водни бръмбари, пепелянки, водни змии и различни видове гущери. Тогава все още няма гугъл и уикипедия и единственият начин да научиш нещо, е да го изучаваш на живо. Така стига и до късокракия гущер, който липсва в терариума му.

“Чух, че около Лакатник има късокрак гущер и се изтресох там, за да го ловя.”

Освен късокрак гущер, там открива и “негодници пещерняци”. Те го канят да види пещерата с тях и първият му сблъсък с катеренето се оказва успешен заради слънчевите хора и тъмнината в пещерата, която не му позволява да види колко е високо.

“Хората ме заразиха. Открих огньовете и звездите… Положението беше като в роман на Карл Май.

Запален от хората, започва да се катери редовно в пещери и постепенно преборва непоносимостта си към височини, катерейки на тъмно. Покрай катеренето започва и честият му сблъсък с природата. С приятелите си прекарват по две-три седмици без да се връщат в цивилизацията, изследват природата, катерят се и се учат да оцеляват.

“Всичките си ваканции започнах да прекарвам така. Счупихме всички чукове на дядо ми в опити да забиваме клинове в скала. Катерехме с подарени клинове и карабинери.”

Идва ред и на следващ вдъхновяващ автор в живота му - Цанко Бангиев и книгата “Моите планини”. Така излиза от пещерите и започва да катери навън, където се сдобива с прякора си Гущера.

“Започнаха презрително да ми викат Гущера, защото се пържех по цял ден на скалите по един анцуг, гол до кръста и овързан с въжета. Тогава още нямахме седалки и подходяща екипировка.

Развива се чудесно в катеренето и прекарването на време сред природата се превръща в необходимост и начин на живот. Периода на прехода го сблъсква с трудности в личен план.

“Останах сам, живеех по тавани и свинствах по градинки. Изогниха ме от училище, но ме намери Асен Татарчев.”

Тази светла личност е учител по литература, който въпреки тежкия си детски паралич е фантастичен алпинист. Благодарение на него, Гущера се връща в училище. Асен Татарчев държи на образованието и въпреки че катерят заедно, не толерира пропуски в училище. Губи Асен през 2000 година, след инцидент със скачаща лавина на Витоша. Близостта с такива хора му е много ценна и твърди, че днес се среща все по-рядко. Хората губят не само контакта помежду си, но и този с природата. За щастие в живота си успява да срещне точното количество пламнали сърца, които след казармата го отвеждат и към Отряда за антитероризъм. Намира своето място и своите хора. Огромен колектив, който всеки ден го сблъсква с все по-интересни неща в тренировките и обучението им.

“Срещнах ги на една поляна, говорихме много и разбрах, че искам да го живея този живот.”

“Гледайки филми, четяйки книги, разбирах, че специалните части по света се десантират с парашути. Тогава реших, че е редно да скоча с парашут, за да знам какво е, ако някога ми се наложи в бойна обстановка да го направя. Реших да направя три скока за квалификация и бях сигурен, че няма да повторя”.

Истината се оказва друга. След шума на хеликоптера и учестеният пулс, открива спокойствието и тишината на скока. Обзема го еуфория и чиста лудост. Веднага влиза в парашутната група и започва да скача редовно. Съвсем естествено следва и интереса към самолетите и пилотирането им. Купува си самолет, преди още да знае как се пилотира. Последното парче от мозайката идва с един ръчно ушит параплан, донесен от негов приятел. Решават да го тестват дърпайки го с въжета по полосата.

“20 човека ме дърпаха на спринт, за да се отлепя.”

Усещайки управлението му става ясно, че това ще е следващото нещо, без което няма да може да живее. Среща следващ свой учител - Кирил Тарфата, който го учи да лети. Свободното летене е причината да остане в България.

Гущера е човек който може да лети на всичко. И вилица да яхне, ще литне на нея. Живота го среща с много гадости, но ценните хора, които среща по пътя си, компенсират с преживявания, които заличават и най-дълбоките рани. Гладът за адреналин го вкарва във всевъзможни приключения. Сега се кефи да кара кайт и се вее насам-натам при всяка удобна възможност. Хобитата му се безброй, но обяснението му за всяко едно от тях е много просто - "необходимост".

Има богат опит като координатор каскади и каскадьор в киното. Забавлява се както в български, така и в чуждестранни продукции - боеве, катастрофи, скокове с парашути, битки, езда и какво ли още не. Комендант е на тренировъчен лагер за подготовката на актьорите от българският филм “Воевода”. Там си припомня детските ваканции и оцеляването в природата. Има желание да започне да организира лагер регулярно и да го направи достъпен за по-широка група от хора.

Страницата на “The Flying Brotherhood” е дълго планирана и отлагана по простата причина, че Гущера предпочита да лети, отколкото да дава интервюта. Необходимостта да “предаде нататък” обаче е достатъчно силна, за да изтърпи диктофона. Предстои да бъде тормозен още много, защото има какво да сподели. Дължи го на всички светли хора, които е срещнал по пътя си и на всички, които тепърва ще срещне.