В човешката ни природа е да обичаме проблемите, защото наличието им съотвества с търсенето на решение, а справянето с тях пък носи удовлетворение. Велики неща са възниквали в търсене на решение, велики открития и велики дела. Така действат глобалните, сериозните проблеми, принуждават човека да надскочи себе си в търсене на отговор.
Съвременният човек обаче обожава да създава проблеми и е истински творец в това. Намира проблеми във всяко малко нещо и умее да ги разтяга, надгражда, изменя. Дори в хубавите емоции съумяваме да открием нещо негативно, да го нарочим за проблем и да посветим цялото си внимание на него. И така се превръщаме в истински преследвачи на проблеми, истински "мечтатели", които търсят причина и повод за недоволство. Ах, колко е хубаво да сме недоволни. Най-сладката част в измислянето на проблеми е, че можеш да ги забравиш със същата лекота, с която си ги измислил. Можеш да ги изоставиш за миг, когато удоволствието от мрънкането намалее и да се впуснеш в преследване на нови неща, които да те терзаят и занимават.
Аз обожавах да си измислям проблеми и подхождах с истинска креативност към тях. Можех да вляза в спор за части от секундата, да се разгневя за всевъзможни неща. В джоба ми стояха за всеки случай високоефективни теми като политика, спорт, българско кино и COVID, в случай, че ми потрябва да се скарам с някой. Приемах всичко с крайна сериозност и леех горчиви сълзи за всевъзможни глупости. Анализирах всяка дума насочена към мен или не, придавах ѝ какъвто смисъл намеря за добре и се разполагах с нея като своя.
Какво се случва, когато ни връхлеят истински проблеми? Нямаме изградени механизми за справяне с тях, защото сме свикнали да боравим с въображаеми такива, които се раждат и умират в уединения свят на съзнанието ни. Тук изчезва привилегията да си създаваш проблеми. Изчезва блаженството да се разсърдиш, да обвиниш, да нагрубиш и нараниш. За жалост подобно връщане към реалността често идва с голяма загуба, трагедия, болест. Отказваме доброволно да се впуснем в реалността, докато нещо не ни изтласка по принуда там.
Любопитно е, че въображаемите ни проблеми обикновено обичат компания, обичат да се заявят гръмко и тържествено и по възможност да се срещнат с още проблеми, да се съединяват и размножават. Дори забравени веднъж, обичат да бъдат съживявани случайно, да ни притеглят обратно към себе си, за да ги доизмисляме, давайки им нов живот. Проблемите обичат други проблеми, стига да не са по-големи от тях и да са все така родени извън реалността.
Истински проблем е заболяването ендометриоза. Проблем е липсата на лечение. Проблем е липсата на точен механизъм за пълноценно и лесно диагностициране. Проблем е липсата на информация. Проблем е липсата на разбиране. Проблем е нивото на здравеопазване. Проблем е липсата на диалог и разговор за женско здраве. Проблем е възпитаването на жените в култура на приемане на болката за нещо нормално. Проблем е превръщането на женското здраве в тема табу. Проблем е живота с ендометриоза.
Проблем е, когато ендометриозата подчини живота ти на себе си. Започваш да копнееш да си недоволен за нещо друго, да се оплачеш от каквото и да е, само да е различно от това. Искаш да съчиняваш проблеми, но вместимостта ти е изчерпана. Страниците са запълнени с истински, видим и болезнен проблем. Няма останали редове, за да впишеш колко некадърен е шофьора, който се е забавил с 10 секунди при зелено на светофара. Къде да вмъкнеш някой ред за този твой приятел, който несъзнателно те е обидил за нещо? Онази жена, която изхвърли фас на земята? Толкова похабени възможности за недоволство и мрънкане. Толкова много неща, които можеш да надградиш в причина за нещастието си, а остават неупотребени. Губиш привилегията да си създаваш проблеми, защото имаш истински такъв. Истинските проблеми ни карат да притихнем, да погледнем в себе си, изваждат най-доброто и най-лошото от нас. Не допускат да бъдат използвани, за да будят съжаление, нито да бъдат подмятани в ежедневни разговори.
Истинските проблеми обичат тишината, търсенето, израстването, топлината, изграждането, промяната, светлината, осъзнаването, смелостта, излекуването, баланса, чистотата, вярата, добротата, волята, честността, хармонията, смеха, приятелството, вдъхновението, смисъла и любовта.