Search
  • Vicky Radoslavova

Свободата, Санчо... И ендометриозата.

"Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.

Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“


Чудни цитати има за свободата. Идеални са за постове, сторита и хаштагове. Крайно убедени сме, че я притежаваме. Социалните мрежи ни дават удобно бойно поле, за да я защитаваме с думи, а лайковете са най-ценните боеприпаси. Вярваме, че мнението ни е уникално, както сме уникални и самите ние. (Гледайте "The great hack", ако още не сте). Борим се за своята идентичност, опаковайки се в брандове и трендове. Заставаме зад каузи, изказваме се компетентно и споделяме живота си онлайн, по-гордо от всякога. (Каквото правя и аз в момента). Няма лошо, стига да не забравяме за себе си.

За мен този блог е отдушник за тревогата, разсъжденията и борбата с болестта. Дава ми пространство за размисъл и ме освобождава от страховете и срама. И днес посвещавам редовете на още нещо, което ми носи чувство за свобода, във всички нейни магични форми. Suzuki Gsx-s, обичам те.


Много е трудно да се откъснеш от социално установените кодове, които оформят до голяма степен мнението ти. Думата "болест" например е натоварена с тежък негативизъм. Свързваме я със смърт, страдание, болка и т.н. За да погледнеш отвъд общоприетото разбиране, трябва да се вгледаш в значението на тази дума за теб самия. Да се откъснеш от асоциацията на обществото и да откриеш собствената си позиция. Подобно нещо ми се случи с моторите. Ах, тези смъртоносни превозни средства. Кошмарни машини, сеещи шум. Няма да споря. Ще кажа само, че има безразсъдни шофьори, безразсъдни мотористи и безразсъдни хора във всяка една сфера. Не ми се спори от кои има повече. Не би следвало мнението ни да се сформира на ниво елементарно обобщение. За съжаление имаме вградено в чипа, че мотористите са самоубийци. По света има място за мотоциклети, има ред, има разбиране. Правилата се спазват и от двете страни. Тук има непоносимост, обвинение и съответно инциденти. Толкова по тази тема. Не ми се ще да бъда "наказвана" на пътя, защото преди мен някой е минал с 200... Не ми се ще да спирам на пешеходна пътека, а автомобил да се забива в мотора ми, защото не е видял пешеходеца. Безсмислени са споровете. Има правила, редно е да се спазват от всички страни. Толкова по темата.

По-интересна ми е свободата. Свободата да избираш, извън установените норми. Та как момиче ще кара мотор? Искаш да умреш ли? Акъл нямаш ли?

Не искам да умра. Акъл имам в умерени количества.


Освен всеобщото мнение, имах и лични притеснения. Как ще карам мотор, като понякога и от леглото трудно ставам. Ами болките? А слабата имунна система? То на моторите с тоя вятър... Ще настивам ли постоянно? И ей така си прекарах две години. Записах курсове за книжка. Спрях ги. Оглеждах мотори, събирах пари, после се отказвах. Ходех по изложения, точех лиги и после се разубеждавах. Стоях си в парка до нас и гледах откриването на мото сезона с Мърфи.

Месец по-късно се мотах на поредното изложение на мотори и лудостта надделя над разума. Нямах книжка, но се сдобих с мотор. Кошмар за близките ми, но пълно щастие за мен. Знам, че няма как това да бъде прието от всеки. Но щастието е лично преживяване и няма как да има общо с външно мнение. И не говоря само за радостта от карането. Засили ми се вярата, че всичко е възможно. Вниманието ми се насочи в търсене на нещата, които ми носят усмивка. Лично на мен. А не това, което виждам в социалните мрежи. Няма как да изкопираме щастие. Не работи по този начин. Всеки сам трябва да даде свобода на поривите си. Има толкова много щастие за откриване, че няма да останете с празни ръце, ако търсите.


Всичките ми притеснения се стопиха. Радостта лекува. Да, понякога няма да мога да карам, когато ме сполети криза, но какво от това? Тялото се захранва от душата. А моторите не са просто храна за душата, за мен те са десерта. Този бръмбър ми донесе много смелост. Започнаха да избледняват комплексите, които ендометриозата ми беше изострила. По особен начин ме накара да се чувствам и по-женствена от преди. Явно следствие на завишения вътрешния мир. Чувствам се щастлива, че съм го открила, въпреки спирачките на общественото мнение. Не считам, че избора ми трябва да ме вкарва в категория. Странно ми е, че скутерите се възприемат като нещо безопасно, но моят мотор е кошмар. Тук отново се намесва общоприетото. Готина мацка на веспа е ок, а аз съм самоубиец. Повечето веспи са в пъти по-мощни от моя мотор, но явно няма значение. Моля се да има повече толерантност. Генерално. По пътищата. В живота. По принцип. Надявам се да има и повече свобода. Истинска. Вътрешна. Магична.

707 views0 comments

Recent Posts

See All